Годината – поглед назад

Тази година реших и аз да се включа в традицията на равносметките и да тегля една черта под 2015та.

Януари
Не всички любовни истории свършват с щастлив край – някои имат даже трагично начало. Като например любовта към новата година на мой непознат съсед/съседка. Още на трети януари крехката връзка между очаквания и реалност беше брутално захвърлена в кошчето пред входа. Такова януарско отрезвяване е добро начало, за да не се пита човек като Джак Керуак: „Ще ме обичаш ли и през декември така, както ме обичаш през май?

img_20150203_230234.jpg

 Февруари
Някои деца, като 8-годишната Габи Ман от Сиатъл, имат късмета да случат на отзивчиви и благородни свраки, които в замяна на пилешка храна си плащат с мъниста, копчета и гевреци. Е, моите две свраки нито се оставиха да бъдат опитомени, нито някога се отблагодариха за тоновете фъстъци, с които ги храних през февруари. За сметка на това набюдавах бърза еволюция при синигерите, които успяха в рамките на седмица да се научат да чупят фъстъци в ръба на голяма саксия. Неволята учи, факт. (казано с гласа на сър Дейвид Атънбъро)

img_20150225_142155.jpg

Март
Фейсът пълен с мартеници, метрото в Берлин също. По статистики, българските студенти в Берлин са на второ място по численост след китайските.

Април
Бързо връщане към кошчето от януари със стих на Георги Господинов „Къде отива после излишната любов и кой я смита/кой изхвърля кофата/контейнерът къде е“, защото анимационният филм „Естествен роман в 8 глави“ от проекта Щрих и Стих, в който гостувам с една щипка драматургия, участва на международния фестивал в Дрезден. Дрезден все още е чудесно, приветливо място, въпреки ксенофобското движение ПЕГИДА (Европейски патриоти срещу ислямизацията на Запада). До края на годината Пегида ще се превърне в запазена марка на страха от чужденци и бежанци. Германският бивш Изток се оказва по-податлив на настроения срещу всичко не-германско. Има нещо гнило в Изтока, защото цялата година всъщност мина под знака на страховете (и самозатварянето) на Източна Европа.

r_screen2_sitebig_1518
кадър от „Естествен роман в 8 глави“, режисьор Милен Витанов

Май
Също като през май 2014 и 2013 продължавам да страдам от безсъние. Затова заспивам само с аудиокниги. Най-препоръчително е да се слуша „Хобитът“ на Толкин, защото изреждането на всяко джудже (Бифур, Бофур, Бомбур, Кили, Фили, Торин) е като броене на овце некст левъл.

Юни
Хубаво време, безоблачно небе, животът би могъл да бъде лесен, ако слънцето не примамваше хилядите велоцираптори (както Бояна Ламбер нарича вида брутален велосипедист) да напъплят по улиците на Берлин. В града с най-много, най-широки, най-функционални велоалеи, велоцирапторите предпочитат да фучат по тротоара, премазвайки краката на пешеходците с видна наслада. Ако ви довее вятър в Берлин, знайте, че животът е опасен, червеният светофар има стойност колкото пукнат грош, а колоездачът винаги ще намери начин да наруши около 42 правила на движението едновременно. Въпреки това именно юни е най-доброто време за гостуване в Берлин и тур из него на колело.

Юли
В София. Първото впечатление е, че си попаднал Анкх-Морпорк („Надали имаше как да се превърне в по-лошо място. Пряко попадение на метеорит, например, би могло да се счита за леко подобрение.“ по Тери Пратчет)
На втори поглед обаче човек открива, че София е чудесно място с излючително добра храна за телОто, за окото, за душата. Има невероятни котейли с ракия (да, да, трябва да се опита) в Щастливото прасе и невероятни хора,  с които човек може да обикаля Витоша, кара лодки на Панчарево, да открива и закрива изложби. Въобще, аз сърце София. Дори Рафи и разкопаната пустош около НДК са малки бъгове в сравнение с позитивното на други нива. #несешегувам.

img_20150802_111500.jpg
Панчарево, или „Софийското море“ в ранно сутрешна мъгла, малко преди да грейне слънцето и да тръгнат лодките

Август
Август не прави изключение, знаете как е. Социалките са пълни с крака на фона на летен коктейл на плажа с як залез за цвят, книга върху цици в бански и животътехубав-настроение. „Бос, рошав, в огненочервения зрак на вечерта, пеещ, поглъщащ вино, плюещ, скачащ, бягащ – това е начинът да се живее. Изцяло свободен върху меките пясъци на плажа.“ (по Керуак). Най-големите клишета всъщност са истина. Ако искам стабилна любов с 2016та, то трябва да се постарае отново да донесе море през август. Ах, да, и ако може още книги от издателство ICU за плажа, и не само.

img_20150818_182125.jpg

Септември, Октомври, Ноември, Декември
Последният отрязък година е пълен с крайни срокове, мъртви линии, последни минути и все такива финални реалности и метафори. Затова човек прекарва времето си в спорове по социалките (бежанци, криза, обори в родината, съдебна нереформа, отново бежанци, криза), прокрастинация, паника и мобилизация в последната минута.

dez

Та това беше 2015та. И тъй като съм чувАла, че е редно човек да направи верижна реакция, ще ми се да знам какъв е погледът назад на Све, Събина, Ани и 12 снимки от Ломовера.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s