Поетичен барут

Признавам, преди четях Рада БаруЦка с известно удоволствие. Ако не знаете коя е БаруЦка, мога да ви успокоя – никой не знае. Поне не на горната земя. В общи линии, явява се нещо като желязна лейди на интернет критиката за поезия – владетелка на самурайския меч, стрелите с кураре и кафето с арсеник (трифедно). Представям си я облечена в жълто като Ума Търман в „Убий Бил“, сплела власи в тънка плитка яко камшик, докато си попълва списъка с български поети за убиване. Важно е да умрат мъчително, с много слуз и кръв, а червата им да се стичат по екрана ви в спазъм.

giphy

Не мога да отрека, че някои нелепи вериги от думи (всяка на нов ред) са сериозно поетично престъпление,  и некогаш Рада имаше точни попадения в тая мишена. Но напоследък критиката й предимно пръска слюнки като от форум на български вестник (сещате се, под всяка статия има духовити коментари за телóто, ума и живота на автора), примесени с парчета ябълка от сух немски щрудел, с който БаруЦка се е задавила, но няма кой да я потупа по гърба. Например, един поет си имал „допелгангер“. А защо да няма и пропелер от киндергартена? В тоя ред на немски думи, трябва да река, че когато ръстът на даден автор стане редакционен лайтмотив, изпитвам силен  ангст.

56987998

В крайна сметка в критиките напоследък Рада само привидно анализира текст, докато всъщност кулоарно прави вуду кукли на авторите и бичи игли в тях – къде акупунктурно за изцеление на родната литературна среда (наистина не всичко е цветя и дъга), къде обаче ей така, за болка и малко забавление в народното позорище.

nelson-munt-ftard-bitches

Без малко да подмина само с едно повдигане на лявата вежда новата пиратка на Радка (ово е рима), но тя пък взе, че гръмна право в окото ми – беше пратена по любимата ми стихосбирка за 2015 „Когато заспят“ на Надежда Радулова. Затова – въпреки аритмията, киселините и пренебрежимо леката мигрена, които получих след декемврийския празнично-критичен обзор – бързам да ви споделя, защо имате по-малко от 72 часа да забравите БаруЦка и да намерите стихосбирката на Радулова, ако искате  да прочетете събитието на годината в рамките на самата година. Не, че не можете да го сторите и през Новата година, но четенето сега би било сравнимо с чувството да си гледал филм, награден с Оскар, още преди да го наградят.

Та ето няколко причини ЗА, а не против поезията на Надя Радулова:

  • Знам, че е клише човек да казва колко физически е преживял дадена книга, но клишетата са клишета, защото са самата вездесъща истина. Стихотворенията в „Когато заспят“ преминават през тялото, удрят ъпъркът в стомаха, който от удара се свива до размерите на билярдна топка с тежестта на черна материя. Попадаш в свят, в който сякаш Harmony Korine е решил да снима филм по мотиви от братя Грим, а Надя Радулова пише сценария с безукорно точно римувано стакато, докато зрителите „вдишваме прах и издишваме страх“.“Уж са раните малки – нежна бродерия –
    но превръщат Луиза в приказна прерия,
    където страховете са крехки койоти,
    змиите гръмват шампанско, светят степните котки,
    и препуска кръвта като стадо бизони,
    а над тях пътешества душата – в балон,
    и най-сетне боли, и най-сетне боли…
    И небето е кактус с милиарди игли.“
  • Поезията била музика без музика, казва друго клише. В тия стихотворения има толкова много ритъм и блус, че Марица става Мисисипи, а ти  потъваш на дъното й, докато полицейските прожектори нарязват „на кръгове и ленти тишината“.
    Бих искала да си татуирам част 3 от „Нека ти разкажа за Марица“ на лявата китка. Ще бъде татуировка, за която дори когато грохна и кожата ми стане като костенурче чело, няма да съжалявам нито миг.“Но нека ти разкажа за Марица.
    Тогава съм обикновена костенурка,
    прастар епически герой,
    по цял ден медитирам в тинята, но ето
    веднъж надуших кръв, небето
    бе слязло ниско сред папура,
    видях ръце и глезени, проблесна стръв
    луната се обърна по корем и в транс
    Ich bin nicht wild вълните залюляха я,
    Ich bin noch jung! Und rühre mich nicht an…
    И полицейските прожектори нарязаха
    на кръгове и ленти тишината.“
  •  Ако БаруЦка, счита, че Надя Радулова била „написала нещо, казала нищо“, струва ни се, трябва да й препоръчаме да си купи захарен памук. Може би тогава ще усети колко далече от това състояние е плътната поезия на Радулова. Или по-скоро на небцето й може да остане приликата със собственото нещописане-нищонеказване. Също по братя Грим, някак.
    И като казах памук, внимавайте с тази книга. Защото точно, когато е станала мека като памук, разсича брутално секунда след това – с електричество. Както казва Биляна Курташева (по-хубаво от нея не мога да го река):

    „Внимавайте с местоименията в тази  книга , между тях има и безвъзвратни. Внимавайте от коя страна на заспиването ще се окажете. Пазете се от случайни – дълбоки – наранявания; и добрите читатели не са застраховани. От градските легенди на една въобразена ретро София („Площад Гарибалди“) през новите тийнейдж бездни („Луиза излиза“) до капаните на собственото тяло, от които упойките не спасяват („Безкрайно мое нещо ти“), Надежда Радулова създава поезия, едновременно танцуваща и трагическа, припяваща и задавена, висока и напрегната, която може да се окаже еднакво притегателна и за фенове на „Игра на тронове“, и за страстни читатели на Емил и Дикинсън и Дилън Томас.“

И така, остават ви само 72 часа до края на годината, за да забравите Баруцка завинаги и да прочетете събитието на годината. Книжарниците ви чакат.

 

Advertisements

Годината – поглед назад

Тази година реших и аз да се включа в традицията на равносметките и да тегля една черта под 2015та.

Януари
Не всички любовни истории свършват с щастлив край – някои имат даже трагично начало. Като например любовта към новата година на мой непознат съсед/съседка. Още на трети януари крехката връзка между очаквания и реалност беше брутално захвърлена в кошчето пред входа. Такова януарско отрезвяване е добро начало, за да не се пита човек като Джак Керуак: „Ще ме обичаш ли и през декември така, както ме обичаш през май?

img_20150203_230234.jpg

 Февруари
Някои деца, като 8-годишната Габи Ман от Сиатъл, имат късмета да случат на отзивчиви и благородни свраки, които в замяна на пилешка храна си плащат с мъниста, копчета и гевреци. Е, моите две свраки нито се оставиха да бъдат опитомени, нито някога се отблагодариха за тоновете фъстъци, с които ги храних през февруари. За сметка на това набюдавах бърза еволюция при синигерите, които успяха в рамките на седмица да се научат да чупят фъстъци в ръба на голяма саксия. Неволята учи, факт. (казано с гласа на сър Дейвид Атънбъро)

img_20150225_142155.jpg

Март
Фейсът пълен с мартеници, метрото в Берлин също. По статистики, българските студенти в Берлин са на второ място по численост след китайските.

Април
Бързо връщане към кошчето от януари със стих на Георги Господинов „Къде отива после излишната любов и кой я смита/кой изхвърля кофата/контейнерът къде е“, защото анимационният филм „Естествен роман в 8 глави“ от проекта Щрих и Стих, в който гостувам с една щипка драматургия, участва на международния фестивал в Дрезден. Дрезден все още е чудесно, приветливо място, въпреки ксенофобското движение ПЕГИДА (Европейски патриоти срещу ислямизацията на Запада). До края на годината Пегида ще се превърне в запазена марка на страха от чужденци и бежанци. Германският бивш Изток се оказва по-податлив на настроения срещу всичко не-германско. Има нещо гнило в Изтока, защото цялата година всъщност мина под знака на страховете (и самозатварянето) на Източна Европа.

r_screen2_sitebig_1518
кадър от „Естествен роман в 8 глави“, режисьор Милен Витанов

Май
Също като през май 2014 и 2013 продължавам да страдам от безсъние. Затова заспивам само с аудиокниги. Най-препоръчително е да се слуша „Хобитът“ на Толкин, защото изреждането на всяко джудже (Бифур, Бофур, Бомбур, Кили, Фили, Торин) е като броене на овце некст левъл.

Юни
Хубаво време, безоблачно небе, животът би могъл да бъде лесен, ако слънцето не примамваше хилядите велоцираптори (както Бояна Ламбер нарича вида брутален велосипедист) да напъплят по улиците на Берлин. В града с най-много, най-широки, най-функционални велоалеи, велоцирапторите предпочитат да фучат по тротоара, премазвайки краката на пешеходците с видна наслада. Ако ви довее вятър в Берлин, знайте, че животът е опасен, червеният светофар има стойност колкото пукнат грош, а колоездачът винаги ще намери начин да наруши около 42 правила на движението едновременно. Въпреки това именно юни е най-доброто време за гостуване в Берлин и тур из него на колело.

Юли
В София. Първото впечатление е, че си попаднал Анкх-Морпорк („Надали имаше как да се превърне в по-лошо място. Пряко попадение на метеорит, например, би могло да се счита за леко подобрение.“ по Тери Пратчет)
На втори поглед обаче човек открива, че София е чудесно място с излючително добра храна за телОто, за окото, за душата. Има невероятни котейли с ракия (да, да, трябва да се опита) в Щастливото прасе и невероятни хора,  с които човек може да обикаля Витоша, кара лодки на Панчарево, да открива и закрива изложби. Въобще, аз сърце София. Дори Рафи и разкопаната пустош около НДК са малки бъгове в сравнение с позитивното на други нива. #несешегувам.

img_20150802_111500.jpg
Панчарево, или „Софийското море“ в ранно сутрешна мъгла, малко преди да грейне слънцето и да тръгнат лодките

Август
Август не прави изключение, знаете как е. Социалките са пълни с крака на фона на летен коктейл на плажа с як залез за цвят, книга върху цици в бански и животътехубав-настроение. „Бос, рошав, в огненочервения зрак на вечерта, пеещ, поглъщащ вино, плюещ, скачащ, бягащ – това е начинът да се живее. Изцяло свободен върху меките пясъци на плажа.“ (по Керуак). Най-големите клишета всъщност са истина. Ако искам стабилна любов с 2016та, то трябва да се постарае отново да донесе море през август. Ах, да, и ако може още книги от издателство ICU за плажа, и не само.

img_20150818_182125.jpg

Септември, Октомври, Ноември, Декември
Последният отрязък година е пълен с крайни срокове, мъртви линии, последни минути и все такива финални реалности и метафори. Затова човек прекарва времето си в спорове по социалките (бежанци, криза, обори в родината, съдебна нереформа, отново бежанци, криза), прокрастинация, паника и мобилизация в последната минута.

dez

Та това беше 2015та. И тъй като съм чувАла, че е редно човек да направи верижна реакция, ще ми се да знам какъв е погледът назад на Све, Събина, Ани и 12 снимки от Ломовера.