Детската закуска и червеният тиган

Кокосово масло, ми рече мама,
се прави от кокоси, то се знае.
Зехтинът – от маслини само.
(А може ли от нещо друго да е?)
Сега когато знам, и край –
изтръпнах, щом я чух да казва:
“Я, бебешкото олио подай!”
О, малкият ми брат загази!
(Алън Катц в превод на Петя Кокудева)

Детските неща, както и совите, често не са това, което са. Например, детският паралич или детският аутизъм не изчезват магически, когато дадено дете навърши 16 години. И двете са неврологични състояния, които се проявяват в детството, но продължават цял живот. Затова Международната класификация на болестите (МКБ-10) не предвижда пируети около диагнозата след навършване на пълнолетие. Теоретично, тази класификация би трябвало да важи и в България. Теоретично. На практика много лекарски комисии принуждават родителите на деца с различни увреждания да се съгласят да променят диагнозата на шизофрения (най-често) или на умствена изостаналост при навършване на 16 години. Досещате се, обаче, че една диагноза не е само няколко букви върху формуляр, а носи със себе си последствия за начина на живот на засегнатото семейство. Променя условията за пенсия, лекарски услуги, индивидуални помощи. Условията, които трябва да се покрият за адекватна рехабилитация. Реално, това е изтласкване извън границите на системата.

Затова на 3-ти април родители на засегнати деца излязоха на протест в 10 града в страната. В София децата и семействата им бяха обградени от тежка жандармерия. По думи на очевидци, министър Калфин счел тази мярка за необходима – „За да не се гоним после по София„. На фона на това изказване, исканията на родителите изглеждат като недостижима утопия. Кой се страхува от няколко различни деца? И колко тежки полицая са необходими, да опазят София от тези толкова страшни майки?

Наскоро гледах чудесен кратък филм за малкия Анатол, който влачел след себе си шумен, червен тиган. Възрастните го пъдели, другите деце не разбирали как да играят с него, тиганът пречел. Всички виждали единствено тигана и шума му. Докато един ден Анатол срещнал една дама, която му показала как да ушие торбичка за тигана си. Как да покаже, че Анатол не е единствено и само пречещ тиган. За съжаление, целият филм все още не може да се намери онлайн, но обещавам да го пусна, когато това се случи. Дотогава, ако се питате как може да се помогне на семейство, което има различно дете, ето тук няколко съвета.

Не се отдръпвайте, останете в контакт с тях. И по думите на психолога Теодора Бочукова: „нека хората, на които се помага, остават автори на нещата, които се правят. Защото те са експертите и те знаят най-добре какво е необходимо“. Тоест, бъдете наоколо както бихте били с всеки един друг приятел.

Ах, да – и тук една петиция.

<p><a href=“https://vimeo.com/92037593″>La petite casserole d’Anatole (extrait)</a> from <a href=“https://vimeo.com/user24698276″>JPL Films</a> on <a href=“https://vimeo.com“>Vimeo</a&gt;.</p>

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s