Cherchez la femme

Преди години ми се случи да работя студентска работа в магазин за строителни материали в Берлин. Трябваше да се направи пълна инвентаризация в рамките на седмица – да се преброят всички гайки, чукове, пили, триони, ластичета и бидета. Попаднах в смяна с друга българка, Мария*. Докато брояхме ластичета и гайки, животът беше чудесен, слънцето светеше за всички по равно, цареше мир и благополучие в осъдения на разкостване магазин. Но, дойде денят на тръбите, черният петък на тази седмица. Него ден Мария не беше никак в настроение, първо въздишаше драматично, сетне изчезна, докато накрая я намерих да плаче в тоалетната. 

Какво се беше случило?
Бяха й се паднали малко по-тежки тръби за броене, които, уж не можели да се вдигнат лесно. А немските ни колеги („мъжете“),  „виждали как се мъчи като дявол“, но никой не й предложил помощ. Това дълбоко я наранило. „Може ли такова нещо!“, хлипаше тя. „Та аз съм жена!“
След като говорихме с „мъжете“ (беше неизбежно), се оказа, че те не биха имали нищо против да й помогнат, ако тя беше попитала някого. Биха помогнали на всеки, независимо от пол и възраст, ако той/тя даде знак, че има трудност. По-скоро мислеха, че ще я обидят, ако й натрапят подкрепа. Но Мария имаше твърда представа, че самото й биологическо биване жена задължава всеки мъж наоколо да се тупа в гърдите и да се съревновава да й „помага“ – по презумпцията за „слабия“ пол.

Сетих се за Мария около блог-щафетата на тема женственост. Голяма част от включилите се в нея се  разграничават от женственността тип Мария. Но го правят по крайно парадоксален начин. В един блог авторката твърди, че би набила през ръцете всеки, който би искал да й плати сметката, но същевременно би го набила и ако дръзне да не я плати.  Патова ситуация. Физическото насилие е неизбежно! Мъжът в ролята на герой от древногръцка трагедия, който, каквото и да направи, ще е грешно. И жената в в тази пиеса е крайно трагичен образ, защото се намира в болезнен шпагат –  уж прави всичко изключително само за себе си (вкл. сложни многочасови прически, блестящ маникюр „за вкъщи“), но в същото време толкова иска някой да да я з а б е л е ж и. Но не само да я забележи, ами и да й подсвирне, да понечи да й плати всички сметки, даже тези за парно, ток и телефон, да си остави сърцето в краката й, обвити във фин чорапогащник от свила, короновани от най-тънкия ток на най-червените обувки. И да й помогне да преброи тръбите.

Но най-плашещото в описанията на женствеността е, че досега дадените от блогърки дефиниции опират до някакъв телесен и външен идеал, който трябва да е налице, за да бъде човек в някаква степен жена. За да си жена, трябвало да следиш мъхчето над устната си като сущи шпион и да го требиш с нахъсана ненавист. Което пак ми напомня случка около немска колежка, наричана от две полякини „жената-мъж“, щото това ми ти мъхче никога не й пречеше. Също като Пипи и луничките й.:

– Не! – повтори Пипи.
– Не разбирам, какво искаш да кажеш – учуди се дамата.
– Не, съвсем не страдам от лунички! – заяви Пипи.
Едва сега дамата проумя, но когато се загледа в Пипи, не можа да се въздържи и възкликна:
– Но, мило дете, цялото ти лице е обсипано с лунички!
– Ами, че да! – отвърна Пипи. – Но не страдам от тях, а си ги харесвам! ДОВИЖДАНЕ!“

В крайна сметка така наречената жена-мъж, за голямо учудване на полякините, не страдаше. Не дефинираше битието си на жена чрез мъхчета и обеци. Даже се ожени за супер секси колега, което нарани до дъно женствените сърца на перфектно безмъховите създания.
Историята показва, че един куп брадати жени са били не просто атракция по панаири, а прекрасни съпруги и майки. Например, Clémentine Delait.

c. delaitsnimka: http://dinosoria.com

Мъжът й я подкрепял. Притежавала собствено кафене, което управлявала със завидна икономическа печалба. Тоест, била независима, яка, и … женствена именно по критериите, описани в нелепата блог-щафета.
Резюме, можеш да бъдеш женствена и с мъх над устните, пъпки на челото и без токчета. По дяволите стереотипите, според този блог (бих написала Роси, но не я познвам лично, та не смея да й говоря на малко име). Или, както каза Ана Динкова в дискусия на дувара на Събина – „женствеността има точно толкова измерения колкото има и жени. точка.“

А моите няколко цента по въпроса са, че цялата дискусия е крайно излишна и докато бори стереотипи само ги затвърждава. Самото понятие женственост ми се види като насила съживен Т-рекс – маха безпомощно с лапи и се чуди какво дири в 21ви век! Та за десерт и точка предлагам  филм, с много и различни жени, една от тях – самолет!

* Името, разбира се, е сменено.
** И като казахме Пипи, викам да продължим щафетата по тема Т-Рекс, предавам нататък на Све от вилекула.

Advertisements

10 thoughts on “Cherchez la femme

  1. ех, че хубаво – особено съм вдъхновена от филмовата част и майката-самолет. мисля да почнем щафета за ролята на жената и майката извън общоприетите й общестени граници, форми и изяви! примерно аз бих могла да съм вискокоговорител, щото съм много шумна 🙂

    и Т-рекса ми харесва, много.

    А за мъха на горната устна италЯнците казват: donna baffuta – sempre piaciuta! – т.е. мустакатите жени винаги се харесват. дали е така или не – не знам, не съм виждала нитп една мустаката италианка, всъщност. но това би могло пък да е повод и за още една щафета: окосмяването и как живеем с него.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s