Не стреляйте по лекаря

„Имаше, разбира се, засечка.
— Параграф 22 ли? — запита Йосарян.
— Разбира се — отвърна любезно полковник Корн.“

Забелязали ли сте, колко вестникарски заглавия от последните 10 години съобщават за побои над лекари? Проблемът с насилието над медици не е нов, но редовно е смитан под килима. Още през 2009-та лекари и сестри протестират срещу засилващата се вълна нападения от страна на пациенти (от всякаква възраст, пол, занятие и етнос. всякакви!). Още тогава лекарски организации настояват за инкриминиране на насилието над медици. Едва през 2012-та в Наказателния кодекс влиза промяна, която предвижда 5 до 15 години затвор за побой над медик. Too little, too late – побоят над лекари по това време вече се е превърнал в неписана норма на поведение. Осъдени след престъпление срещу лекар няма.

Миналата година, когато граждани на градус в Овча купел нападнаха брутално и безсмислено екип на Спешна помощ, новината получи няколко минути телевизионно време, дежурният ТВ психолог д-р Михайлов обобщи, че това се дължало на „разпада на морала в българското общество“, а самото общество поцъка с език и забрави. Съдът освободи задържаните за побоя.
И тъй щото почти всеки се е сблъсквал с кусурите на недохранената здравна система, обществото даже коментираше из социалките, как било разбираемо, че хората си „изпуснали нервите“.

Въобще, изпускането на нервите има особен статут на похвално дело. Постъпка, посрещната с одобително клатене на глава: „нема да търпим, я!“. Някои жени си заслужавали боя, децата пък съвсем, а животните по презумпция трябва да бъдат бити, щото видиш ли, човек си изпуска нервите. „Необходими са още законодателни мерки, защото практиката показва, че хората си позволяват не само да нападат лекарите, а и да възпрепятстват оказването на спешна помощ“ – заявил председателят на здравната комисия в парламента ген. проф. Стоян Тонев. Интересно тук е не отклоняването на вниманието на читателя към акционизъм (ще променяме вече променения закон), а констатацията, че хората си позволяват да нападат. Че се счита за нормално да посегнеш някому. А когато се спомене български произход на насилника, случката веднага получва етикет „изпускане на нерви, заслужено“, или пък „забавно и смешно“, както например една новина от юни тази година, 45-годишна жена „фраснала“ неочаквано лекарка в лицето. Смях.

Та така и министър Москов си изпуснал нервите. А може би просто се опитва да пести? Да речем, другият месец, след побой на лекари, примерно, в Полски тръмбеш, той отново ще се вбеси и ще забрани спешна помощ за Полски Тръмбеш, после същата процедура в Перник, а после в Пловдив, и така – докато обхване цялата страна. Може към индивидуалния здравен пакет министърът да включи безплатна услуга бой на лекар, и съответно да разшири индивидуалния пакет на медиците с платена услуга лечение на побой от пациент. Така няма да му се наложи да подобрява условията за работа в Спешна помощ. Въобще, повече нищо няма да му се налага да прави. Току виж всички си изпуснат нервите, хванат се за гушите и накрая не останат ни медици, ни пациенти. Няма лекари, няма проблеми. Останалите живи след тази малка гражданска война да се упражняват за операции на кухненската маса с малко тъпо ножче за белене на плодове.

— Той не се нуждае от операция — възрази другият. — Раната е малка. Единственото, което трябва да направим, е да спрем кръвотечението, да изчистим раната и да направим няколко шева.
— Но аз никога досега не съм имал случай да оперирам. Кое е скалпелът? Това ли е скалпелът?“
(Параграф 22, Превод от английски Боян Атанасов)

Та докато не се случи реално прилагане на закона, независимо от възраст, пол, занятие и етнос, докато няма подобряване на условията в сферата на задравеопазването и в периферията на обществото, а само изпускане на нервите, гръмко тупане в гърдите (бесен съм!) и популизъм на килограм, ще има повече от една засечка. Пазете си нервите, с други думи.

Advertisements