Кой? (или на север от поезията)

През юли 2007-ма,  докато светът очаква поредния „Хари Потър“ (и даровете на смъртта), в Русия се случва леко литературно земетресение. В епицентъра му е книгата Анти-Ахматова на Тамара Катаева, която казва, че поезията на Ахматова е  „дамско ръкоделие“, а не литература, а самата Ахматова е продукт на систематично митотворчество. Анти-биографията става бестселър за броени дни. […]

Тичай!

Животът е това, което се случва между две вдишвания докато тичаш. Между няколко прескока на сърцето, докато си взимаш дъх и отговаряш въпроса „Влюбен ли си?“, зададен ти неочаквано от двама режисьори в 7 сутринта в парка. Забравете пластмасовите целувки на непознати в рекламата First Kiss – маскирана като кратък филм. Вместо това препоръчвам кръгче в парка с тези тичащи непознати и техните любов, работа, секс, надежди, реалности. 11 документални минути и цяла кутия бонбони от онези, които раздава Форест Гъмп.

Филмът тъкмо спечели наградата Short of the year на киноманите от Short of the week (нещо като безкраен празник на късото кино, където човек си струва да хвърля поглед, ако обича тази форма).

Нощ и мъгла

Вчера почина френският режисьор Ален Рене (92). По ирония на съдбата,  само две седмици след като учудващо му беше присъдена награда за новаторство на Берлинале – дребничка сребърна мечка, която се дава предимно на дебютанти, хвърлили ръкавица на старите кучета. Вчера Рене пък хвърли ръкавица на целия филмов свят и се оттегли от него мимоходом, между две крайъгълни събития – ден след връчването на наградите Сезар и по-малко от ден преди Оскарите. Може да се говори с часове за значимостта на Ален Рене. За френската нова вълна, за Миналата година в Мариенбад , за Хирошима, моя любов. Но покрай тях често остава незабелязан най-добрия му филм. Според Франсоа Трюфо дори „най-добрият филм, правен някога“. Става дума за Нощ и мъгла, късометражна документална лента за едноименната операция на Вермахта, когато тайно са арестувани близо 7000 „заподозрени в предателство“ жители на Франция, Белгия и Холандия. За една нощ тези хора „изчезват“, разтварят се в мъглата.  Депортирани са в концентрационни лагери в Германия, където получават нова идентичност от само две букви: NN (Nacht und Nebel – нощ и мъгла).  Рене усеща в това перверзна, стискаща за гърлото поетичност. С текстове на поета Жан Кейрол  прави калейдоскоп от документални кадри и архивен материал от концентрационни лагери, придружен от  коментар, който като в музикална фуга вплита дисонанси и контрапункти. Фуга (fuga) всъщност значи бягство и не случайно обработката на немския вариант на текстовете е поверена на Паул Целан, авторът на „Фуга на смъртта„.

Филмът става причина за малка дипломатична криза – тогавашният германски посланик в Париж фон Малцан се опитва да забрани участието му на фестивала в Кан. Опасява се, че раните са твърде пресни и прожекцията би засилила омразата към германците. От френска страна пък има опит за цензура. Някои от архивните кадри се струват на френските цензори твърде брутални. Също така Рене е принуден да заличи присъствието на френски полицай, охраняващ лагер в Питивие, откъдето са били интернирани и депортирани евреи и „предатели“. Въпреки това филмът е показан в Кан. Също и в цяла Германия –  след като предварително е показан на комисия от 700 представители на различни министерства, журналисти, служители и студенти. Само 11 от тях гласуват филмът да бъде спрян.

Така че, нека е светла паметта на Ален Рене и дано е разменил в отвъдното нелепата сребърна берлинска награда за някоя малка, употребявана камера.

http://vimeo.com/m/25815756