Кино карма

Тази седмица ни застигна проклятието на Дон Кихот.
Досега в историята на киното беше известен само един случай на така прокълнат филм – The Man Who Killed Don Quixote на Тери Гилиъм.
Какво се случва с него? Ами още на втория ден от снимките в Испания (през далечната 2001-ва) наводнение отнася техниката. От влагата цветовете на околните скали се променят. Екипът намира ново място, но главният актьор Жан Рошфор навехва крака си. Не може да язди. И да ходи не може. Няколко седмици по-късно оздравелият Рошфор яхва коня, но тогава пък небето се разтваря и от него се изсипват безчет самолети. Всъщност, самолетите идват от близката военна база и ужасно пречат на звука. Следват пак порои, градушки, липса на пари. Филмът все още не е завършен.

Това е „Проклятието на Дон Кихот“, сега тръгнало и по нашите пети.
Преди седмица мястото за снимки на следващия ни къс филм Divided все още изглеждаше така:

Точно на първия ден от снимките се оказа, че багери са „отнесли“ дюните, мотоциклети са проправили дълбоки пъртини в пясъка (нямаше да се учудя, ако от небето се  бяха изсипали самолети и бяха започнали  да пречат на звука).

На втория ден заваля дъжд. Днес премина в сняг. Градушка. Оловносиво небе ни се заканва непрестанно с пръст. Главният актьор подсмърча. Засега прекъснахме снимки и чакаме проклятието да премине. Както казва Тери Гилиъм ( а той знае за какво говори!) – „Нищо не е завинаги, дори смъртта.“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s